Сривът продължава: Dax падна под 10 000 пункта за първи път от 2016 г.*

Борсовата паника продължава, продължават и масовите разпродажби на акции. В четвъртък водещият германски индекс DAX се срива с над 5% до 9914 пункта. Индексът е под 10 000 пункта за първи път от 2016 г., изчислява FAZ. Книжата на Lufthansa, които се сринаха с девет процента, поведоха пониженията.

До вчера, сряда, германският бенчмарк загуби повече от 3000 пункта от началото на низходящия тренд на 24 февруари. В сряда Dax се сви с 0,35 процента до 10 477 пункта.

Тенденцията е подобна и на всички европейски пазари, след като инвеститорите се шокираха от последното развитие на коронакризата. Президентът на САЩ Доналд Тръмп наложи 30-дневна забрана за влизане на пътници от Шенгенското пространство, която ще се прилага от петък вечерта.

Предишната вечер Световната здравна организация класифицира избухването на коронавирусa като пандемия, което допълнително натовари американските фондови пазари. Водещият индекс Dow Jones се срина с повече от 1465 пункта или 5,9% до 23 533 пункта до края на търговията в сряда. По-широкият S&P 500 и индексът на технологичните компании Nasdaq също паднаха с повече от четири процента. Перспективите за четвъртък също са лоши: фючърсите върху S&P 500 падат с 3,9% в четвъртък сутринта.

Водещият британски индекс FTSE 100 падна с над 5% в четвъртък до най-ниското си ниво от юли 2012 г. в четвъртък, като всяка една акция се търгуваше в червената зона. Акциите на авиокомпаниите са сред най-лошо представящите се, като тези на IAG се понижиха с 10,5%, а EasyJet пое надолу с 11,3%, докато книжата на TUI се сринаха 8,7%. Миньорският гигант Anglo American също отчете рязък спад на фона на опасенията за рецесия.

В Париж CAC 40 спада с 5,7 на сто, или 263 пункта, като губещите се водят от  Accor (-11,92%), Peugeot (-8,97%) и Safran (-8,38%). От началото на годината бенчмаркът загуби 1721 пункта, или 28,49%.

В България настроението е подобно, а водещият индекс Sofix удари най-ниското си ниво от 3 години и половина, спадайки до 472,19 пункта.  От началото на годината българският индекс изтри 99 пункта, или 17,37%.

В опит да успокои изпадналите в криза пазари  американският президент Тръмп се срещна с най-важните представители на американския финансов свят в сряда, за да обсъди коронавируса. Финансовите мениджъри призоваха правителството на САЩ да предприеме фискални мерки възможно най-скоро, за да подкрепи икономиката. Президентът обаче разочарова банкерите и не обяви никакви конкретни стъпки.

Още преди началото на европейската търговия имаше рязко спадане на курсовете в Азия. Основните японски индекси Nikkei и Topix загубиха повече от четири процента, докато водещият хонконгски борсов индекс Hang Seng спадна с 3,6 процента. Водещият индийски индекс Sensex загуби повече от шест процента, а бенчмаркът на тайландската фондова борса в Банкок - почти девет процента. В Европа особено засегнати са банковите акции. Малко след старта на търговията във Франкфурт цената на акциите на Deutsche Bank спадна с над седем процента до 5,49 евро, а акциите на Commerzbank поевтиняха с почти седем процента до 3,63 евро. И двете акции са на рекордно ниски нива. Сривове отчитат книжата на холандската ING и френската Société Générale. Браншовият индекс Euro Stoxx Banks отстъпва с над 6 на сто.

Новите спадове ооказват колко лошо короннавирусът може да засегне банките по целия свят. Книжата на Deutsche Bank загубиха над 25 процента от началото на годината, а акциите на Commerzbank се обезцениха с почти 40 процента.

Има няколко причини, поради които епидемията засяга силно банките. Налице са три основни вериги на въздействие: Епидемията ще натежи върху приходите, тъй като клиентите ще са неактивни, независимо дали става въпрос за корпоративния бизнес, частни клиенти или управление на активи и богатство.

Освен това, ако компаниите изпаднат в икономически проблеми, съществува риск за провизиране на рисковите кредити заради неизпълнение. Освен това вероятно лихвените проценти ще останат ниски за по-дълго време. Това ще подложи маржовете на банките на по-голям натиск.

Не само акциите са засегнати от последното развитие на кризата. Страхът от икономически спад например оказва натиск върху цената на медта. Индустриалният метал беше по-евтин в четвъртък сутринта с до 2,2 процента до 5406 долара за тон - най-ниската цена от ноември 2016 г. На фона на подновените сривове в световен мащаб расте натискът върху Европейската централна банка да се намеси. Всички очи този четвъртък са насочени към заседанието на Управителния съвет. Пазарите спекулират, че централната банка ще намали основната ставка на депозитите в еврозоната с две стъпки до минус 0,7% до юни. Разширяване на покупките на облигации също е опция.

Актуално към 11:15